Истинските стойности на една жена
В крайморско кафене две жени обсъждаха трета. Тя не ги чуваше – седеше далеч, отпиваше чай и се любуваше на морето.
Двете пиеха по-силни напитки и гледаха не към хоризонта, а към жената. Обсъждаха я. „Толкова е дебела!“ – „Погледни ѝ краката – като на слон!“ – „А носът ѝ – картоф! Как не я е срам, нали има пластична хирургия!“ – „Фу, цялата е на лунички!“ — „А този сарафан – евтин, не е марков, ужас!“
Те се наслаждаваха на собственото си превъзходство. Носовете им бяха оперирани, устните – уголемени, веждите – изрисувани. Всичко това ги правеше още по-стари, ако трябва да сме честни. Както е казал Пушкин: „ярка кръпка върху овехтялата дреха на певеца“ – така изглеждаха.
„Кокошка“, „шкаф“ – какво ли не казваха. А морето плискаше наблизо, слънцето грееше, и в далечината се носеше бял кораб…
И тогава пристигна бяла кола, голяма като кораб. От нея слезе едър мъж – красив, широкоплещест. С него – три деца. Промъкнаха се между масите към „кокошката“, радостно подвиквайки.
Мъжът я прегърна през луничавите ѝ рамене, плати на сервитьора. Цялото семейство тръгна към колата, обсъждайки покупката на къща. Всичко се получило! Ура!
А двете жени останаха на масата. Едната мрачно каза:
– Защо на такива всичко им се пада? А на мен – нищо. И на теб, между другото, също!
А морето беше съвсем наблизо. От него можеше да се черпи щастие, любов, радост. Да се гледа, да се обича.
Но някои не могат. Те непременно трябва да плюят – в морето.
Или в някого.
От това щастие не се прибавя. Със сигурност.
А на морето му е все едно. То е безкрайно и прекрасно…
.
Уникални Снимки /
