„Пясъкът пази тайните по-добре от калта. Но кой решава иде ли смъртта?“
Заобичах“ Момичето от мочурището“, Кая, заобичах крехката и душевност, която устоя на поривите на самотата и времето, на тихата изолираност, в която се крият толкова човешки чувства и жажда за любов, че ми стана тъжно да се разделя с нея. Вроденият интелект и инстинкт на Кая, усета и познанията и за мочурището ме поведоха „далеч, далеч, където пеят раците“
.Брилянтен превод на Лидия Шведова.
