Случки разни
Седим си ние с дядо Иван, моят приятел.
Лято е, работно време, та само ние сме останали – нефелните, както вика той.
И оправяме най-актуалната клюка-как една снаха набила свекърва си.
То за наше село това не е новина, ама аз пак съм пропуснала.
-Ще пропуснеш, ми – кара ми се дядо Иван.
-Като не ходиш на лайката , а все са завираш в къщи да четеш.
-Къде не ходя? – питам го.
-На лайката, къде. Бе там дето се събират жените, та са надлайват една друга.
Затуй и лайка съм го кръстил.
Те затова гълчат, че си надменна.
-Не съм, дядо Иване.
Ама клюки не ми се слушат. Само не мога да повярвам, че Д. е набила свекърва си. Ами тя е два кокала, пък свекървата…
-А, тя е като биволица !
Па и толкова е проклета ! Ами дошло ѝ е до гуша на снахата, кво са чудиш?
В това време спира до нас чужда кола. Подава се един човек и пита:
-Добър ден! Да знаете случайно къде живее даскал Злати?
-Знаем-вика дядо Иван.
-Ама вие по каква работа го търсите?
-А, ние коза търсим, за домазлък .
Та рекоха ни в кръчмата едни момчета, че много хубава коза имал. Мездренска. И много млечна била, нищо, че е гърджава!
И все по две близнила!
-Ама – таман да река нещо и дядо Иван ме сръга немилостиво в ребрата.
И ги насочи.
-Какво правиш? – питам го.
-Направи ми ребрата плаващи!
И що лъжеш хората?
Даскал Злати коза няма!
-Трай- вика ми – и гледай сеир!
Та излиза отвътре даскал Злати – сериозен мъж, цял живот директор на тукашната гимназия бил.
-Добър ден!
-Добър ден! Дошли сме да купим вашата коза, мездренската.
-Каква коза? – пита даскалът и лицето му добива пурпурни оттенъци.
-Ами оная, мездренската. Рекоха ни едни момчета в кръчмата, че много била млечна, макар и гърджава. Рекоха, че няма и да я даваш, ако и да си невалиден вече. Ама ние хубаво ще я гледаме, па и колкото пари кажеш, ще ти платим.
-Да се мащате оттук, че като взема сопата! И кажете на ония хайлази, че краката ще им потроша!
Ще им дам аз една коза!
Горките хора се изнесоха като диво прасе от бостан!
А дядо Иван хихика.
-Какво се хилиш? – питам го.
-Ще докарате нов инфаркт на човека.
Каква коза, те кози нямат!
-Снаха му, снаха му е от Мездра!
Пък и нали им роди две близнета, момчета, за нея иде реч.
Ама тя верно е гърджава и проклета , хихи…
Ей, как им раждат главите такива щуротии, евалла!
Голям джумбиш правят тия зевзеци!
Ами ти знаеш ли за журналистката, дето ѝ показали десет телета, уж от една крава родени?
Че чак във вестника писала. И снимки сложила, мале, мале !
-Дядо Иване, бива ли да лъжеш така?
Как крава ще отели десет телета?
Те две са рядкост.
-Верно ти казвам!
Събрали от десет крави телетата и журналистката, нали гламава, статия написала. А, на гледай – и вади вестник от джоба си.
А вътре – верно статия за чудотворното раждане на десет телета от една крава!
-Ох, тя журналистката, че не разбира, не разбира.
То от самолет си личи, че тези телета са на различна възраст.
Ами редакторите къде гледат?
-А, и те толкова знаят!
Ти знаеш, че си от село.
Ама те – не.
Ми за извънземните знаеш ли?
-Какви извънземни?
-Тия същите зевзеци да вземат лятос след жътвата да запалят некви гуми от големия трактор.
Ма така ги наредили, че извънземни форми са получили.
И са обадили,че извънземни са кацали в нивите.
Даже телевизия идва!
Ма ти верно нищо не знаеш!
Пък оня ден на дядо ти Митко унучката , дето учи в Англията, ма пита:
– Нали-вика- това е малкото на коня?
И ми сочи едно теле.
Кво са блещиш?
Е, ако щеш вярвай.
Много гламав народ са навъди, много…
Учени, та зафучени!
Кон от крава не различават!
Айде, ще си хода да си топла манджата. И хич не ми ги хвали твойте макарони с броколи.
Кво като са полезни?И без тях съм изкарал близо 90 години.
Яж си ги ти!
Таня Арабова
