Срещнали се двама приятели на кафе и след като си побъбрили за обичайните неща, единият попитал:
– Нещо ми изглеждаш угрижен… Някакъв проблем ли имаш?
– Не… не бих го нарекъл проблем, но онзи ден се случи нещо, което ме разтърси и ме накара сериозно да се замисля… Скарахме се с жена ми…
– Е, то не може в едно семейство без някоя дребна кавга – прекъснал го приятелят му.
– Така е, ние често се караме за какви ли не глупости, но този път тя ми зададе въпрос, който оттогава не ми излиза от ума. Попита ме: „Искаш ли за дъщеря ни такъв съпруг като теб? Но, моля те, отговори ми честно“. Честно казано, направо се стъписах.
– Хм, интересен въпрос – оживил се другият мъж. – И ти какво ѝ отговори?
– Казах ѝ, че ако трябва да съм напълно искрен, дъщеря ми заслужава по-добър съпруг. Много по-добър. В този момент се замислих колко много обичам малкото ми момиче и че последното нещо, което бих искал за нея, е да има мъж, който я кара да плаче, който ѝ крещи и се заяжда за щяло и за нещяло. Като на филмова лента пред очите ми минаха всички скандали и сцени на ревност, които съм устройвал на жена ми, и как тя после с дни ходеше унила и разстроена. Не, не исках това за дъщеря си. Все едно на колко години е тя – на 15, 20 или 30 – тя ще си остане за мен малкото ми момиченце, което всяка вечер се покатерваше на коленете ми и се заливаше от смях, докато я гъделичках и щипех по бузите. Искам бъдещият ѝ съпруг да я обича също толкова, колкото я обичам аз. Искам да я приема и цени такава, каквато е. Да не се дразни на капризите ѝ. Да бъде снизходителен и търпелив към грешките ѝ. Да бъде за нея подкрепа, закрила и верен приятел и най-важното, да я прави щастлива. Да, той трябва да бъде всичко това, защото дъщеря ми заслужава само най-доброто!
Убеден съм, че всички бащи по света мислят по този начин. Не съм ли прав? Ти също имаш дъщеря… но се питам защо забравяме, че нашите съпруги също са нечии дъщери, сестри и внучки. Знаеш ли, приятелю, благодарен съм на жена си за това, че ми зададе този въпрос и ме накара да се опомня. Накара ме да си спомня, че освен моя съпруга тя е и свидна, обичана дъщеря и е също толкова нежна и ранима, колкото е собствената ни дъщеря.
Притчата е част от сборника „Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота“
#усмивки #вълшебства
