СТАЛИН: „ДАВАМ ВИ ТРИ ДНИ ДА НАМЕРИТЕ ДЕЦАТА!“
Тайната на изчезналия влак
Една година преди смъртта на Йосиф Висарионович Сталин през 1952 г. в Съветския съюз се случват загадъчни събития. Един от тях е и случая с изчезването на влак №526, в който пътували пионери за детски оздравителен лагер. Известно е, че когато ешелонът доближил гара Канелярви, профучал покрай перона в 13:30 часа местно време. По някаква необяснима причина той не спрял, което веднага било докладвано. На следващата спирка, където вече чакали машиниста за обяснения, влакът така и не пристигнал… Буквално се изпарил във въздуха.
„Три дни ви давам да намерите децата!“
В този участък имало само един коловоз, влакът не можел да завие никъде. Минали близо 4 часа, преди да започне специалната проверка. Ситуацията била изключително сериозна – във влака пътувал голям брой деца. Към разследването се присъединили служители на КГБ и МВР. Информацията за изчезналия влак с деца бързо стигнала до Берия, а след това и до Сталин. Йосиф Висарионович заявил, че в рамките на три дни трябва да намерят всички участници в инцидента живи, а виновните да бъдат наказани.
Милиционери, служители на КГБ и доброволци били привлечени за оглед на железопътната линия и издирване на влака. Целият участък, където можел да се намира ешелонът, бил претърсен от опитни служители на държавна сигурност и милицията. Не открили никакви следи. След два дни, в ранното мъгливо утро, неочаквано за всички, влакът се появил на релсите. Разпознали го по включените прожектори и фарове.
Издирвачите и следователите не можели да повярват на очите си. Само няколко часа по-рано го нямало там. А като се има предвид, че този участък от железопътната линия бил претърсен от около 400 души, привлечени за издирването, влакът по никакъв начин не можел да мине оттам. В доклада така и било посочено: появил се „от нищото“. За щастие, всички деца били живи и здрави.
За да дадат обяснения, били задържани всички пътници и служители на Министерството на съобщенията, които се намирали във влака. И възрастните, и децата в един глас твърдели, че върху влака се спуснал плътна сребристо-бяла мъгла, с движещи се големи кълба дим. Било невъзможно да се види каквото и да било, толкова гъста била мъглата. Когато мътната пелена се разсеяла, се оказало, че влакът вече е пристигнал на перона. Но не в Канелярви, а в Санкт Петербург…
Кондукторката веднага заподозряла нещо нередно и отишла при машиниста за обяснение. Той я посъветвал да говори с началника на гарата. Оказало се, че влакът не само се е преместил в пространството, но и във времето! Всичко наоколо се различавало онова, с което съветските граждани били свикнали… Влакът се оказал в 1992 година на Финландската гара…
Децата изпаднали в истерия. Управляващата влака, почти в шок, преразказала получената информация на машиниста. Той крещял силно, но накрая се успокоил и без да чака заповед, подкарал влака обратно през депото. Опитали се да го спрат, твърдейки, че по този път се движи друг влак, но мъжът твърдо решил да се върне в „своето време“.
И успял. Само че завръщането не донесло радост. Машинистът на влака Сечкин бил осъден на доживотен затвор. Началничката на влака получила 15 години лишаване от свобода. Възпитателят и служителят от детския лагер, които били във влака по време на събитията, получили по 10 години затвор. Дежурният на гара Канелярви също бил осъден на 10 години.
Пристигането на стария влак на Финландската гара било документирано.
Как машинистът на влака успял да се върне обратно в 1952 година? Той влязъл в същия облак мъгла и спрял влака в него, пренебрегвайки всички правила за безопасност. Само благодарение на стечение на някакви фантастични обстоятелства, машинистът успял да върне влака на назначената гара Канелярви.
А най-удивителното в тази история е, че в архивите на Финландската гара наистина има запис за пристигането на неотчетен влак на 7 юни 1992 година. Той е описан със „съветски парен локомотив ИС20“, украсен с портрети на Ленин и Сталин и червени знаменца.
Пристигайки на гарата, от него слезли около 200 деца, облечени в пионерски униформи, а заедно с тях – подозрително държащи се възрастни. Изглеждало сякаш се страхували от нещо. След това неочаквано всички се качили обратно във вагоните и парният локомотив, пренебрегвайки всички норми и правила за безопасност, потеглил. Опитвайки се да предотврати катастрофа на железопътната линия, диспечерът на гарата Ксения Мишкина уведомила служителите на милицията за случая. Но въпреки поредицата от странни събития, катастрофа не се случила. И влакът ИС20 буквално се изпарил.
Историята познава няколко подобни случая, когато хора, попаднали в гъста мъгла, се премествали както в пространството, така и във времето. Този феномен е изключително рядък и все още не е изучен.
Съществуват няколко хипотези по този въпрос, но всички се смятат за псевдонаучни от академичните физици. Изглежда, че такива пътувания са възможни, но днес човечеството все още е далеч от разбирането същността на тези явления.
Дали това е било просто странно съвпадение, или нещо по-зловещо? Може би съветските власти са знаели повече за подобни „пътувания във времето и пространството“? И колко още подобни случаи са останали неразкрити, погребани в тайните архиви на КГБ? Истината, както изглежда, остава скрита в мъглата на времето…
Историята за „пътуването във времето“ не впечатлила нито Сталин, нито следователите, нито разследващите.
Дзен ру
