СТАРА „КЪЩА“ СЪМ…. 😉
Valentin Jeliazkov/Napolitano/
––––––––––––––––
* * *
Полусериозно…
* * *
Стара „къща“ съм, много живяла,
там, на хълма, до черния дъб,
скърцам отвсякъде, но още съм цяла,
с рани дълбоки от болки и скръб…
Прозорците хлопат – скърцат дъските,
зацапах с годините всички стъкла,
годините тегнат – изпъват гредите,
и събирам лъчите от бледа луна…
А някога тук пристигаха хора,
палеха печката – пиха винО,
сега… се гледаме само със бора,
моя съсед си е чисто… дърво!
Само стърчи и нищо не казва,
ръси шишарки и… тъпи игли,
де да можеше и да приказва…
Щеше да е… досаден – нали!
Кисна си тук, като стара икона,
ей го сега и… сняг заваля!…
Оня дъб пък – жива кокона е,
да си като него, си е жива беля…
Е… виж, напролет идват чат-пат,
двойки от влюбени, тук, под върха,
хапват на масата по някой домат,
после, след водката, ега ти смеха!…
После отново, същия зор,
тръшват старата входна врата,
а аз и дъбът, и… оня тъп бор,
мечтаем и ние да идем в града…
А бе… какво?… Вече съм… бяла!…
Стара „къща“ съм…
Mного видяла!… 🙂 🙂
