– Вили, хайде да заживеем заедно – радостно предложил Иван. В този момент той тъкмо дояждал трета порция супа. Виолета тревожно се завъртяла в кухнята, заела се да мие съдовете.
Иван не издържал на паузата:
– Защо не ми отговаряш скъпа?
Жената повдигнала рамене:
– Ваньо, ти шегуваш ли се? При нас всичко е отлично. Защо трябва да променяме нещата?
Виолета бавно приседнала до масата, несъзнателно въртейки гривната на ръката си.
– Ваньо, ти си прекрасен мъж. На мен страшно много ми харесва да разговарям с теб. И всичко останало с теб също ми харесва. Когато се срещаме, моята душа си отдъхва. Честно. Знаеш ли, даже с мъжа ми аз не съм ходила толкова по кафенета, да слушам уличните музиканти, на кино… С него бързахме да живеем и не умеехме да се наслаждаваме на моментите. С тебе аз отново се почувствах жена. Щастлива и любима.
– Е, ами давай тогава да живеем заедно! Не разбирам защо си против?
Виолета бавно наклонила глава и плътно стигнала устни.
Помълчала минута и после казала:
– Когато мъжът ми си отиде, аз си мислех, че всякакви отношения за мен са приключили. Той беше много добър съпруг – грижовен и разбиращ. Беше прекрасен баща – синът ни го обожаваше. Заради него бързах след работа, с часове стояха в кухнята, стараех се да бъда добра съпруга. Но тогава бях на 25, сега съм на 55. Не съм готова да се преустройствам. Аз имам своите навици.
– Виолета, конфети и букети не могат да продължават вечно. Да, ние се разхождаме в парка. Да, ние ходим на концерти. Но понякога ми се иска да отдъхна през почивните дни, просто да полежа на дивана, да погледам телевизия. Искам в неделя да се събуждам от миризмата на домашна баница. Искам нормално семейство.
– Иване, знаеш ли аз как живея сега? Вземам си готова храна от супермаркета отсреща. Чистя веднъж в седмицата – домът ми и така си е чист. Ако се съберем, ти готов ли си наравно с мен да чистим, да приготвяме храната?
– Ти сериозно ли? Това са женски занимания…
– Аз как да е преживях седем години сама. Ти също живееш сам и не си умрял от глад, значи умееш да готвиш. Виж какво , аз искам отношения за душата, никакви функции.
– Душа, душа…като развалена плоча си!- вбесил се Иван. – Говориш глупости! Ако можеше да те чуе моята бивша…Тя и готвеше, и чистеше, без жалби и претенции.
– И после без жалби и претенции подаде за развод – не издържала Виолета. – Аз съм на 55. Имам си жилище, имам си кола. Възпитала съм прекрасен син. Вечер чета книги и лягам рано. Сега имам любим мъж. Ти наистина си ми драг, но аз не съм готова да живеем заедно. Това е моят избор. Оставаш ли?
– Не! Напразно изгубих толкова време с теб!
И Иван заминал.
Виолета си наляла чаша изстудено вино и набрала номера на приятелката си:
– Танче, имам билети за кино. Ще ми правиш ли компания?!…
Юлия Кирилова
