СТОП КАДЪР…
Една любов, като кървяща рана,
която искам да забравя!
Една любов, живяла в двама,
в бутилка бренди да удавя…
Във бара, сам, във сепарето,
едва мъждука мека светлина,
обгърнат с дим и с мисълта където,
живее в мене… спомен за жена…
Наливам Бренди, лед – цигара,
отпивам, за да се отпусна,
а болката… със Нея разговаря…
В един рефрен, самотен и… безвкусен…
Една любов – кървяща рана!…
Как бих желал да я забравя,
душата празна и… издрана,
със нокти спомени заравя…
Последна глътка и гася цигарата…
Бутилката – едва на половина…
Защо все още съм на… „гарата“?
Та… Тя, отдавна си замина…
Стъпките отекват по площада,
изсвирва влак, а ехото го връща,
душата ми…
стоп кадър безпощаден,
Любов и Болка…
в него се прегръщат…
Valentin Jeliazkov /Napolitano/
