Юни встъпи по детски – с невинна палава усмивка погълна големите сиви облаци, създали усещането за тъжната хладина през май и потиснали пролетния полет на мечтите. Остави онези бели пухчета, приемащи различни форми и настроение, пътуващи из необятното време. Небето се облече в коприненото си синьо и прониза с дълбокия си поглед и най-малкото ъгълче тъмнина, подарявайки му късче неизчерпаема юнска бистрота.
Липите издишваха опияняващата си сладка отвара и потапяха уличките в чаени размисли за величието на природата. С жълтите си камбанки кичеха пейките и приветливо подканваха минувачите да поседнат, да вдишат от топлата юнска искра и да я отнесат със себе си в забързания си делник.
Маковете събираха в чашките си росни капчици и миеха лицето на ранобудния юни, потънал в подпалените мигове на изгревната пазва. Всяка небесна секунда беше с различни оттенъци надежда и изпълваше въздуха с молитвена тишина. А вечер до късно броеше звездни опашки, поели към земната си съдба, дълго се разхождаше по пътя, очертал млечните следи на звездите и стихваше в лунния сърп на нощта.
Слънцето прохождаше по пясъка, горещо целуваше морския бряг и пригалваше косите на влюбените, дошли да усетят първите вълнички с босите си крачета.
Време е да оголим и душата си… пред чайките… да стигнем до най-дълбоките ѝ пластове за да открием от какво има нужда, къде е ранена, за какво гладува и жадува, да повярваме в топло си, светло, нежно, себереализиращо присъствие и да тръгнем по стъпките на своето лято.
Sanvali – Дворче за Душата
