Седим си с народонаселението и Милото.
И от дума на дума, Чедето казва:
-То и ние ще се оженим някой ден.
И ме гледа така, все едно чака медал или да скоча и да викна“ „Ура!“
Пък аз се правя на глуха.
-Мамо бе, ти чу ли какво казах?
-Чух, маме, чух.
-И?
-Маме, колко пъти да ти казвам,че аз съм единственият истински демократ на този свят?
Дали ще се жените или не, не е моя работа.
Аз съм се омъжила.
-Мамо, ама не си ли си мечтала да видиш единствената си дъщеря булка? Всички майки си мечтаят и плачат на сватбите.
И това „всички майки“ е казано с леко обвинителен тон. Демек, виж се каква майка си, не щеш да ревеш на сватбата на единствената си щерка!
– Е, аз не смятам сватбите за толкова важни, че чак да си мечтая за тях.
Ама ако ме поканите, ще дойда.
И ще пусна някоя сълза, та ако трябва с лук да си натъркам очите!
Опасявам се обаче, че ще трябва да свестявам баща ти, какъвто е обичлив.
Чедето е смъртно обидено.
Черви се като засрамена калинка и вика:
– Ами да, защото ме обича!
-Маме, и аз те обичам. Много. Ама чак да рева пред хората…
-Уж не харесваш сватбите, пък си имала такава.
-Избор нямах. Нали бабите ти искаха да си пореват? Коя от радост, коя от мъка.
Синчето златно мълчи.
-Миличък- казвам- и на твойта сватба ще дойда, ако ме поканиш.
Макар че ще трябва да го играя синя каска между майка ти и баща ти.
Долу в избата имаше една истинска каска,ще я вапцаме в синьо и съм готова. Само не знам как ще се закрепи с тоя врат, ама ще ѝ сложим каишка.
Милото ме гледа с белтъците и сумти.
-Ето- казва- кой дава вредни идеи на децата.
-Мило, какви деца? И аз да не съм диктатор като теб?
Милото се задави от възмущение.
-Кой, аз ли съм диктатор?
-Ти ами, аз ли? Аз в чуждите животи не се бъркам.
-Аз няма да се женя -цупи се синчето.
– Ами недей.То не е голям келепир, да ти кажа.
-Пък аз няма да те поканя на сватбата- репчи се Чедето.
-Значи няма да ми се налага да рева.
-Може ли да си толкова безсърдечна?
-Маме, аз съм сърдечна и добродушна. Ама това със сватбите не го разбирам. Ако някой иска да е с теб, ще е. Ако не иска,нито подписи, нито църковен брак ще го спрат. Че и децата даже. От опит го знам.
-Те,твоите теории край нямат. Ти като си омъжена от какво се жалиш?
-Мило, аз не се жаля. Аз те обичам, макар че Бог знае защо.
-Тате, мама на инат така говори. Бате, ти монах ли ще ставаш? Аз как ще стана леля?
-Видя ли- казвам- че от чист егоизъм искаш брат ти да се ожени? Не ти пука дали ще му е добре, ами леля искаш да си.
Чедето изфуча разсърдено, Милото хукна да я утешава,брат ѝ по него
Само кандидат зетят остана.
Явно само той беше съгласен с мен, ама не смееше да изрази мнение, клетият.
Добре, че съм аз да му съчувствам.
Бе как се родих толкова разбрана!
.
Таня Арабова
