До Татко
До мен си, и така ми е уютно!
Усмихваш се-усмихнато ми е.
Не помня миг, във който да е скучно-
било е рядкост тъжно да ни е.
Така изнизаха се хиляди моменти,
без да ми кажеш „Ти си моя свят”
и нямаше сълзливи сантименти,
да подкопават общия ни бряг..
Не ме попита, но не ти и казах-
щастлива ли съм, или пък не съм,
но силна бях-безспорно го доказах,
а мама казваше, че милваш ме насън..
Такъв си татко, само аз си зная,
че в споменАТИте до тук неща
с голяма обич образът ти вая-
а образът е, на любящ баща!
Кой грешница през сълзи е прегръщал,
за праведница кой не е мечтал?
Ти родничък със мъка си преглъщал,
и тази мъка си Я измълчал..
До мен бъди, със мене мили татко,
с дъхът ти тъй уютно ще ми е
в света студен, И в който нищо свято
не може времето, дори за миг да спре..
Красимира Христова
