Този пост ще е малко по-различен

ФЕРМЕРЪТ ПРОИЗВЕЖДА НЕ САМО ХРАНА. ТОЙ ПРОИЗВЕЖДА СИГУРНОСТ.
Този пост ще е малко по-различен. Той ще е и по-емоционален. Той разкрива причини и последици, на които все по-малко обръщаме внимание.
Всяко лято говорим за последствията. Гледаме как горят гори, ниви, животни, домове и човешки съдби. Обсъждаме колко самолета и хеликоптери имаме, дали техниката е достатъчна и защо реакцията в повечето случаи закъснява. Но почти никога не говорим за причините и защо не сме действали превантивно.
Вероятно за мнозина пожарната безопасност започва от пожарната кола, на всъщност тя започва много по-рано – от живото българско село. Преди няколко десетилетия земята се обработваше. Имаше хора, животни, овощни градини, пасища и ниви. Полските пътища се поддържаха, каналите се почистваха, тревата се косеше.
Стопаните, като дядо ми например, се грижеха всяка заран в топлите дни ревностно за земята ни. И това не беше просто досадно задължение, а дълг, отговорност към близките и грижа към природата. Разбира се този постоянен и много тежък труд не беше само ценна възможност за прехранване и отглеждане на семейството, а поддръжка и уважение към средата, която обитаваме. Да общуваме със спокойните природни сили и да проявяваме уважение към околната среда е невероятна житейска възможност, която сякаш все по-малко оценяваме.
Някога, в селото това беше начинът на живот. И, когато участвах в този динамичен и разнообразен ритъм на земеделска дейност, се чувствах жива, закрепена силно към корените си и приливът на енергията от съприкосновението с мъдростта на природата винаги облагородяваше. Земята отрезвява хората, за да бъдат и по-добри и много по-мъдри. И затова в общностите на малките населени места имаше невероятна енергия, взаимопомощ и разбиране. Имаше и кипеше живот. Имаше и общение.
Днес е различно. Огромни територии са изоставени. Обрасли терени със суха растителност се превръщат в естествено гориво за всеки пожар. И, когато няма хора по земята и в селата, природата остава без стопанин, тя става неукротима, а огънят намира своя най-добър съюзник в занемарените площи.
В градските условия сме свикнали да смятаме, че дейността на фермера се ограничава до производство на зърно, плодове, зеленчуци, вино или мляко. Всъщност тези специални хора имат по-специфична роля. Те посредничат между нас и природата. Те я обгрижват, но и нас обгрижват.
Стопанинът поддържа икономиката на цели региони, осигурява работа, суровини за преработвателната индустрия и пази живота в българските села.
Но има още една негова функция, за която май изобщо не говорим. Фермерът произвежда сигурност.
Обработените ниви, поддържаните пасища, почистените канали и проходими полски пътища често са естествените прегради, които забавят или спират разпространението на пожарите. Това е превенция, която никоя противопожарна техника не може да замени.
За съжаление, българските земеделци не напуснаха селата, защото са изгубили желанието си да работят. Те бяха принудени да го направят от липсата на една сериозна дългосрочна визия, предвидимост и последователна държавна политика. Субсидиите сами по себе си никога няма да решат този проблем. Те са инструмент, но не могат да заменят стратегията. Не могат и механично да върнат усещането за пълноценно присъствие на стопаните там, където искат те да са полезни, но неразумни сили поставят прегради и перипетии с десетилетия.
Имаме нужда от нова визия!
България има нужда от достойна и последователна национална аграрна политика, която да гарантира доходност, възможност за инвестиции и дългосрочно планиране. Политика, която да върне младите хора в селските райони, да възстанови напояването, да развие преработвателната индустрия и да превърне българската продукция в желана, търсена и разпознаваема национална марка. Нашата, българската марка.
Питаме се, защо Гърция, Турция, Сърбия, Италия и Франция успяват да съхранят своето земеделие и да превърнат хранителните си продукти в национална гордост, а България все повече разчита на внос? Защо техните магазини са пълни с местна продукция, а нашите производители все по-трудно намират място на собствения си пазар?
Кога държавата ще постави като приоритет възстановяването на системите за напояване, развитието на преработвателната промишленост и възраждането на българското село?
Това не са някакви претенции и въпроси само за земеделието, а тема за широка обществена дискусия и предприемане на действия, свързани с националната сигурност, икономиката, демографията и бъдещето на България.
Държавата не може да чака всяко лято първите големи пожари, за да започне да говори за ужасните или тревожните последици. И така до следващото лято. Истинската превенция е разумната политика. Такава, която връща хората към земята, прави земеделието печелившо и създава условия селото отново да бъде живо.
Стопаните трябва да се върнат в естествената си зона на полезно действие и да протегнат отново ръка на природата, за да привличат и семействата си и роднините си към общи и осмислени цели на съществуване и житейско присъствие.
Когато има хора, които стопанисват земята, има по-малко пожари. И когато държавата инвестира в своите фермери, тя инвестира не само в производството на храни, а и в сигурността на България.
Цвета Кирилова
27.07.2026 г.  less