Ognyan Minchev
Не се учудвам. Основно чувство, мотивиращо действията на тази групичка е реваншизмът – който е част от цялостната жажда на остатъчната комунистическа кохорта ако не за исторически, то поне за личен реванш. Тези искат да си летят на каквото са свикнали и на каквото могат – просто искат да си летят докато могат, до и след пенсия. Ф-16, 35 и т.н. са им омразни, защото не ги пускат до тях.
Този примитивен лично-котериен реваншизъм, разбира се се окуражава от другарите в Москва. От 2004 г. насам, най-настойчивите усилия на Москва спрямо българската армия е предотвратяването на въоръжаване с американско оръжие. Защото смяната на оръжието води със себе си преизграждане на лоялностите. От Москва държат възпитаните в Горна Митрополия и другаде български офицери да си запазят максимално лоялността към Кремъл.
Проблемът с покупката на полските Миг-ове е, че сериозна работа с тях не може да се върши – не е случайно, че българското небе се пази от гръцката авиация. А нашите Ф-16 стоят под чергило… С какво може да сравните това? Ако преди 20-30-40 години сте се трудили на пишеща машина „Марица“ или компютър с DOS – днес да настоявате да продължите да работите по този начин.
Жадуваните полски Миг-ове не са изключение. Очаквайте реваншизъм навсякъде другаде. На власт е „зелена“ маскировка на старата червена партия. Културен код, възгледи, трупан десетилетия гняв от историческото поражение през 1989-та и от пропадналите опити за реванш през следващите десетилетия – всичко това ще бъде опредметено в политика. То ВЕЧЕ се опредметява в политика… Наблюдавайте кой и как идва „на власт“ – със или без кавички!
Когато червената партия се провали срамно през 1991, 1997, 2005-2009, тя и кадрите й бяха постепенно – кризисно заменени с други партии, оглавени пак от милиционерски елити, но този път в сътрудничество с шофьорите и бодигардовете на бившите червени велможи. Криза на елитите се нарича (друг път – по-подробно по тази тема). Смениха се поколения, промени се светът. Сега наблюдаваме може би последния – отчаян опит за реванш на наследниците на тези, които управляваха България като колониална администрация през втората половина на 20 век.
Реставрацията е илюзия, но и непрекъснато подновяваща се реалност, докато обществените представители на поредното „ново време“ не съумеят да се самоорганизират, да излъчат алтернативен елит и да поведат страната в посока, диктувана от новата епоха. Това се случва у нас. Поредица провали на червения апаратен елит да се приспособи след катастрофата от 1989-та, заместването му с шофьорите и бодигардовете – които, въпреки че се оказаха феноменални крадци, в редица отношения се справиха малко по-добре от тези, които едно време се возиха на задната седалка.
Сега сме в дълбока криза – на всичко, но преди всичко на елитите. Старото е недопустимо да се върне – всяко старо. „Прогресивните“ ще ни докарат дотам, докъдето винаги ни докарват – до под кривата круша. А после? После, уважаеми съграждани, е време да се вземем в ръце. Порочният кръг – червена олигархия, „временно“ управление на шофьорчетата и бодигардовете, стерилна – психологически троцкистка, иначе „дясна“ опозиция – този кръг е крайно време да бъде скъсан. Без голям патос, без големи закани, просто с разум, работа и кротко изграждане на предпоставки за нормализация – доколкото в съвременния свят можем да видим останало нещо „нормално“.. less
