Договорният параметър 53 200 MWh/ден означава: 53 200 × 365 = 19 418 000 MWh/год. резервиран/платен капацитет. Това е приблизително ~1.85 млрд. куб. м газ/год., т.е. над 55 – 60% от историческото годишно потребление на България (около 3.0 – 3.3 bcm).Това не е неутрална техническа величина, а параметър със структурно значение за достъпа до инфраструктура и пазарната структура.Какво твърдим, че реално сме използвали?Ако през 2024 г. са били 3.5 млн. MWh, а през 2025 г. – 4.5 млн. MWh, това означава усвояване:2024: ~18% от платения годишен капацитет2025: ~23% от платения годишен капацитетКолко струва това „успешно“ ползване? Фиксираната такса е 486 000 USD/ден, или ~177.4 млн. USD/год.Само като проста аритметика (без да включваме цена на газа, LNG доставки, логистика и др.):при 3.5 млн. MWh имаме ~ 50.7 USD/MWh (само за услугата/наличността)при 4.5 млн. MWh имаме ~ 39.4 USD/MWhКакво означават тези числа сравнително?Пазарна цена на природния газ в Европа включва това, което купувачите плащат за самия газ на свободния пазар.“Уникалната цена“ на България (≈ 39 – 50 USD/MWh) е само за фиксиран капацитет/наличност, без да включва газ. Това е цена само за услугата, което е в същия порядък или по-високо от пазарните цени за самия газ. Това усилва икономическия аргумент, че фиксираната такса само за капацитет/услуга е значителна спрямо реалните пазарни условия. Или казано с други думи, българският народ плаща повече за капацитет/наличност, отколкото референтните пазарни цени за самия газ в Европа в последните месеци.И тук идва ключовият въпрос:На какво икономическо и финансово основание се твърди, че това е „изгодно“, ако плащаме за 19.4 млн. MWh/год., а използваме 3.5 – 4.5 млн.?Договорът по същество е за плащане за наличност, не за газ. Това функционира като take-or-pay за капацитет/наличност, а не като нормална покупко-продажба на газ, защото плащането е фиксирано и не следва реалните количества.Когато се „закотвя“ над половината от входния капацитет за 13 години, без пазарен тест и динамично разпределение, резултатът е:- ограничаване на алтернативни доставчици;- предопределяне на пазарни позиции извън конкурентната логика;- риск за сигурността на доставките при кризи.Последният въпрос е институционален, не персонален и питам официално:Кои институции са изготвили пълен финансов анализ на ефекта от фиксираната такса при частично усвояване?Има ли официална оценка на структурните последици за капацитета и пазара?Кой носи отговорността да информира обществото с пълните числа, а не с общи твърдения?И тези ще ми говорят за морал и борба с корупцията! Е как отявлени безсрамни корумпета ще се борят с корупцията?! Запомнете добре тази дата – 19 април 2026 година. На тази дата ЛЕВСКИ беше обесен втори път. Цвета Кирилова 30.04.2026
