ДНЕС Е ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА.
Един от 4-те свети дни за душите на мъртвите в Православния ни християнски календар. Ден за памет и почит, за размисъл над преходността на живота и вечността на смъртта. Ден за молитва.
От сутринта в главата ми е разказът на
Елин Пелин „Задушница“.
Най-сладкодумният български разказвач ни въвежда в ноемврийската, Архангелова, Голяма, Войнишка задушница, но посланието е същото като днешното, оплита в неделимост мислите за мъртвите и делата на живите. На селското гробище в дъждовния есенен ден се срещат вдовците Станчо и Стоилка, дошли да прелеят гробовете на своите мъртъвци, да си ги спомнят и да се прекръстят за мир на душите им.
На най-неподходящото място
и в най- тъжното време, след споделяне на преживените беди в самота, те решават да се оженят…Да съберат неволите и децата си, защото двама по-лесно понасят житейските удари. Идват поотделно, а си тръгват заедно от гробището, за да кажат на селския поп,
че Бог им е взел някого и им е дал някого…Избират да са заедно
не от пламнала любов, а от спасяваща необходимост да устоят, да останат,
да не бъдат сами, да живеят…
Елин Пелин ни разказва не за вечността на смъртта, а за върховенството на живота и оптимизмът силно прозвучава в думите му: „На умрелите – лека им пръст,
с живите- живей!“
Да сведем глави пред мъртвите и да продължим да живеем!
Атанаска Георгиева
