Списание Литература

Шепот на сърцето

„Приемай хорските приказки като въздух.

От едното ухо да влиза, от другото да излиза.

С времето ще разбереш, че не можеш да им затвориш устите, нито да им отвориш сърцата.

И светец да си, пак ще ти намерят кусура.

Така е устроен светът.

Съдници колкото щеш.

Важното е да се научиш на тънкото изкуство да ги подминаваш с високо вдигната глава.

Дори да те е заболяло, ще се усмихнеш.

Или искаш да ги зарадваш, че са те засегнали?

Народът е казал, че който каквото вика…на себе си го вика. Не случайно!

Когато един човек мисли нещо за теб, той го мисли, защото той самият така те възприема.

Както има далтонисти, така има и хора, които ще кажат на хубавото, грозно.

А сега запомни, детето ми.

Ако някой те гледа с лоши очи, не си

виновен ти. А очите му…“

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *