„Приемай хорските приказки като въздух.
От едното ухо да влиза, от другото да излиза.
С времето ще разбереш, че не можеш да им затвориш устите, нито да им отвориш сърцата.
И светец да си, пак ще ти намерят кусура.
Така е устроен светът.
Съдници колкото щеш.
Важното е да се научиш на тънкото изкуство да ги подминаваш с високо вдигната глава.
Дори да те е заболяло, ще се усмихнеш.
Или искаш да ги зарадваш, че са те засегнали?
Народът е казал, че който каквото вика…на себе си го вика. Не случайно!
Когато един човек мисли нещо за теб, той го мисли, защото той самият така те възприема.
Както има далтонисти, така има и хора, които ще кажат на хубавото, грозно.
А сега запомни, детето ми.
Ако някой те гледа с лоши очи, не си
виновен ти. А очите му…“