Списание Арт новини

Щастието

„Щастлив е този, който може да види красотата в обичайните неща, там, където, другите не виждат нищо!“

🗓На 10 юли 1830 на остров Сен Тома (Вирджински острови) се ражда Камий Писаро – френски живописец, един от основателите на импресионизма🎨

„Импресионистите са на верния път, тяхното изкуство е здраво, защото е основано на чувства, то е честно изкуство.“

🗓️През 1869 и 1870 Писаро работи редом с Клод Моне и Реноар. Те поставят стативите си един до друг и рисуват едни и същи мотиви, като всеки остава верен на собствения си стил. В по-късните години в дома на Писаро отсядат Сезан, Гоген и Ван Гог. Рано сутрин художниците излизат и прекарват целия ден рисувайки пейзажа наоколо. В следващите години Писаро рисува в Лувисиен, Овер сюр Оаз и Понтуаз заедно с приятеля си Пол Сезан. През 1874 г. участва в Първата изложба на импресионистите. Той е едиственият голям импресионист, участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги Пол Гоген, Жорж Сьора и Пол Синяк се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886-1890 г. работи в поантилистичния стил на Сьора. Впоследствие отчита това като грешка и се връща към предишния си начин на работа. Поддържа приятелски отношения със Сезан, Гоген и Едгар Дега. В отношенията му с последния има период на отчуждаване. Причината е „Аферата Драйфус“, която изостря духовете във Франция и поражда антисемитски настроения. Сприхавият Дега обижда приятеля си заради еврейския му произход. Впоследствие добродушният Писаро му прощава.

През 1892 г. е организирана изложба на Писаро от Дюран-Рюел, която носи позакъснял успех за художника (по това време Реноар и Моне са вече доста известни). През 90-те Писаро участва в редица импресионистични изложби: Париж, Ню Йорк, Брюксел, Дрезден, Питсбърг, Петербург.

„Пътят, открил се пред нас, ще ни отведе на правилното място, само ако бъдем твърди в своето изкуство.“

Художникът умира на 12 ноември (според други сведения на 13 ноември) 1903 г. в Париж. Погребан е на гробището Пер Лашез.

“През 1852 г. бях на високо платена работа в Сейнт Томас, но не можех да издържа. Без много да му мисля, я напуснах и заминах за Каракас, за да скъсам всички връзки с буржоазния свят. Онова, което преживях е нищо в сравнение с онова, което търпя сега. И въпреки това, ако трябва да започна живота си отначало, мисля че без колебание бих тръгнал по същия път!…“

🖼: “Автопортрет”, 1903, галерия Тейт Бритън🇬🇧

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *