Знаеш ли – силна си! Въпреки сълзите. Напук на хилядите парченца, заседнали в душата ти. Въпреки преходите в сърцето ти. Смяната на пулса дълбоко в теб. Сякаш бурен вятър непрестанно отваря и с трясък затваря една след друга вратите, които криеш от всички. Зад които сподавено чакат твоите съкровени кътчета. Както майка орлица бди над рожбата си. Пазиш се. Трясък след трясък. С всяко изпомпване. Всеки пулс. Дори да те ужасява. Дори насън да те попарва студът от летен бриз. Силна си! Защото усещаш. Защото позволяваш да минат през теб. А те ще минат. Инерцията ще затихне. Бурята отминава. Винаги после става тихо и спокойно. И красиво, и пълно с надежда, одухотворено. И тайните кътчета ще бъдат твоето спасение, а няма да те плашат. Дори ще допуснат чужди добронамерени очи да надникнат. Тези, които ще познаеш, щом ги видиш. Които ще плачат с теб, ще ти носят вода, когато ти е тежко, които ще заглушат трясъците. Които ще бъдат винаги до теб!
Знаеш ли, хубаво е да си припомниш – въпреки и заради всичко – тук си, не си сама, нищо че си силна! ❤
AntOurAge