„– Бабо, всички хора не харесват оня човек! Всеки говори, че бил такъв и онакъв. А ти, Бабо, сякаш го харесваш! Нищо не думаш за него! Да не би да го одобряваш?
– Няма смисъл, бабиното, и аз да го одумвам. Това не ме прави по-добър човек. Какъв е засяга само него. Мен бърка ли ме? Вреди ли ми тоя човек? Не! А на другите вреди ли? Не! Само себе си закопава със своите лоши навици. Бил пиел… Да пие! Бил изневерявал! На себе си изневерява! Бил крадял! От своя си сън краде! Кой каквото прави, първо на себе си го прави! А ти като го одумваш какво печелиш?
– Не знам! Всички така правят.
– Как не знаеш?! Крадеш му от лошия късмет! И запомни! За каквото одумваш, за това ще бъдеш одумвана. Всичко се връща. Не мисли, че думите не са важни! Те са най-ценното! Туй, което издумаш, е постелята, върху която ще легнеш довечера. Нека бъде БЛАГА!
– Благааа…
– Да! Блага! Айде, сега бягай да свършиш малко работа, че да нямаш време за празни приказки. Всъщност празни приказки няма де! С всяка дума ние ковем съдбата си“
Из книгата „Баячка“
–––––––––––––
Автор: Милена Колева
–––––––––––––––
Споделено:
Страница – Творец
*Глухарче*
