Списание Литература

Притча – Емил Лазаров

Слепците и слонът

Имало едно време в едно село шест слепци. Един ден селяните им казали:

– Хей, днес в селото има слон. Те нямали представа какво е слон. Решили: „Въпреки че няма да можем да го видим, нека все пак да отидем и да го усетим.“ Всички отишли там, където бил слона и всеки го докоснал.

– Хей, слонът е стълб – казал първият човек, който докоснал крака му.

– О, не! Той е като въже – каза вторият мъж, който докоснал опашката му.

– О, не! Той е като дебел клон на дърво – казал третият човек, който докоснал хобота на слона.

– Това е като голямо ветрило – казал четвъртият човек, който докосна ухото на слона.

– Това е като огромна стена – казал петият човек, който докоснал корема на слона.

– Прилича на здрава тръба – казал шестият човек, докоснал бивника на слона.

Те започнаха да спорят за слона и всеки от тях настоявал, че той е прав. Разразил се голям спор. Един мъдър човек минавайки от оттам видя това. Спрял се и ги попитал:

– Какво има?

Те му казали:

– Не можем да се съгласим с това какъв е слонът.

Всеки от тях разказал какъв според него е слонът. Мъдрецът спокойно им обяснил:

– Всички сте прави. Причината, поради която всеки от вас го разказваше по различен начин, е, че всеки от вас е докоснал различна част от слона. Така, че всъщност слонът има всички тези характеристики, които вие всички изредихте.

– О! – казали те. Няма повече да спорим. Чувстваме се щастливи, че всичко е наред.

Изводът на историята е, че истината е относителна към собствената гледна точка и тъй като истината е относителна, трябва да уважаваме мнението на другите. В крайна сметка техният възглед за реалността се основава на по различната гледна точка от нашата.

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *