„Казват, че по – мъдрият отстъпва…
Оказва се обаче, че колкото повече мъдрият мълчи и отстъпва, толкова повече, това дава сила на наглия да настъпва, да налага или да иска.
Затова, на всеки, колкото и каквото е заслужил! Даже и повече. И ако не се научи,( всъщност, ако иска да се учи), то поне ще се научи да спазва границите ни, или нашите правила, за нас самите.
Ако не се научи отведнъж, със сигурност ще се научи от следващия път… Защото, каквото повикало, такова се обадило! Добротата не е да се „подарява“ на наглеци. Те не я ценят, а се възползват. Затова, колкото по – рано покажем за другите нашето отношение към нас самите, като заявим какво може и какво не, толкова по – малко „набези“ срещу нас ще има. Четейки това, някой може да реши, че е твърде крайно това изказване. Всеки има право да мисли и да постъпва както прецени в живото си. Това е мое мислене и поведение. Убедила съм се в правотата на тук написаното, от редките моменти, в които съм била прекалено добра без категорична „заявка“ на собствените си граници на доброта.
А иначе в кабинета си, всеки ден, абсолютно всеки ден чувам разкази от хората за това как постоянно се злоупотребява с добрината им навсякъде. И в работата, в семейството, в приятелството, в любовта.
И ако човек не се заяви, цената на собствената му добрина си остава за негова сметка. И то доста солена. В днешно време, ако си твърде добър те вземат за мекушав, слабохарактерен, наивник, а понякога и за будала. Затова, бъдете добри, бъдете много добри там където добрината ви е уважена и оценена. А на другите – всекиму заслуженото.“ <3
Лариса Момчилова
#ШепичкаЩастие
