Забуленият Христос: Мраморното сияние на Неапол
В самия център на известния музей Капела Сансеверо, разположен в историческата част на град Неапол, Италия, лежи една от най-великите скулптури на всички времена. Това е „Забуленият Христос“ (Il Cristo Velato). Противно на усещането за ефирна лекота, този фин, прилепнал саван над безжизненото тяло не е истински текстил. Той е изсечен напълно от един-единствен блок бял мрамор.
Шедьовърът е завършен през 1753 г. от младия тогава неаполитански творец Джузепе Санмартино. Първоначално задачата е била поверена на известния венециански майстор Антонио Корадини, но той умира малко по-рано, оставяйки само малък предварителен модел от глина. Възложител на монументалния паметник е просвещенският учен Раймондо де Сангро, седми принц на Сансеверо.
Крахът на една алхимична легенда
Драматичният реализъм на воала, който следва с милиметрична точност раните, гърдите и лицето на Иисус, ражда множество митове през вековете. Дълго време се твърди, че принцът, известен с алхимичните си занимания, е открил таен химичен метод за втечняване на истинско платно и втвърдяването му върху камъка.
Историческите архиви обаче категорично отхвърлят тези слухове с чисти факти. Документи за детайлни плащания от епохата, пазени в Историческия архив на Наполитанската банка, изрично посочват, че воалът и тялото са изваяни заедно от една монолитна мраморна скала с помощта на обикновено длето. Научният анализ на паметника доказва, че ефектът на прозрачност се дължи единствено на гениалната триизмерна обработка на светлината и виртуозното полиране на камъка.
Уникалното въздействие на паметника остава ненадминато. Великият класически скулптор Антонио Канова остава толкова поразен при посещението си в параклиса, че заявява, че би дал десет години от живота си, само за да бъде автор на този изумителен мраморен триумф.
Автор: © Рада Евтимова
