Danail Glishev
Обикновено не е директно попадение. Малките бързи катери — с двигател с вътрешно горене или електрически, (но сега го изключвам), с взривен заряд на борда — се приближават с висока скорост, (казаха 26 възела, което е нещо близо до Дръзки и Хамидие) често нощем или при лоша видимост, и се взривяват при контакт или на няколко метра. Понякога носят оформен заряд, който пробива корпуса под водолинията. Затова и корабите без активна защита, като повечето търговски контейнеровози, са почти беззащитни.
Излиза, че България на практика не е в състояние да защити морските си брегове. По стария модел на принц Боргезе от Втората световна война руснаците използват морски дронове и могат да атакуват и потапят кораби, без ние да сме в състояние да им попречим. А когато получаваме информация от съюзниците си — французи или американци — отново не предприемаме нищо.
Защо? Защо не реагираме, след като разполагаме с информация? Това вече е въпрос на вътрешна политика, на управленски решения и на способността на държавата да защитава собствените си интереси. Трябва да разберем какво точно ни пречи да действаме.
Получава се изключително тъпа ситуация: България е член на НАТО, разполага със съюзници, получава разузнавателна информация, но въпреки това изглежда безпомощна пред заплахите в собствените си морски води. Искам да обсъдим този проблем обстойно — не само от военна гледна точка, а и през призмата на политическата отговорност, институционалната немощ и причините, поради които държавата не превръща наличната информация в конкретни действия. less
