Toma Nikolchev
Либералната общност отказва да приеме простата и фундаментална истина, че законът е еднакъв за всички. В една правова държава добрите намерения, личните морални убеждения или твърденията, че си бил “подведен”, не изтриват отговорността. Още по-малко я отменя фактът, че и друг може да е участвал в същото нарушение.
Желанието на Киро да “оправи” държавата не прави подаването на фалшива декларация по-малко нарушение. Както и твърдението на Теди, че е била “подведена” да се срещне с Пепи, или че и друг прокурор може да е замесен, не е оневиняващо оправдание. Ако започнем да мерим вината според политическите симпатии или според това колко “благородна“ е каузата, тогава самата идея за справедливост губи смисъл.
“Пътят към ада е постлан с добри намерения”, когато човек гледа разпада на една общност, която доскоро претендираше да е морален коректив, думите на Данте не звучат като литература, а като диагноза на родната реалност.
