Vanya Grigorova
“Можех да направя повече, за да не позволя конфликтът да ескалира”, полуизвини се Ивайло Мирчев. Можел е, дори не е било нужно да полага усилия да предотвратява конфликта. Просто не е трябвало да го създава!
Доставчиците обичайно нямат твърдо възнаграждение. Обичайно ползват собствените си автомобили и ги амортизират. Обичайно едни глезльовци, мамини синчета, наследници на старата номенклатура и новобогаташчета им държат сметка за закъснения в тежкия софийски трафик. И те бързат, и са изнервени, и търсят начин да надвият и адаптират физическите закони към търсената от “работодателя” и клиента реалност. Ама не става, времето, липсата на паркоместа, задръстванията са реалността.
Обаче идва високомерното лице от Добрич, обитаващо понастоящем Лозенец, защото кварталът е мярка за принадлежност към “елита”. И не смята, че трябва да прояви разбиране. Той налага правила и контрол! Преди да е създал възможност правилата да се спазват.
Пози, сценки, фръцкане и роли, откровени лъжи е стандартното им политическо поведение. Хванат ли ги – няма проблем, със същата убеденост ще твърдят обратното, без изобщо да се смущават от противоречията, в които изпадат.
Жълтопаветният офис планктон е най-вредната пасмина, връхлитала някога България.
