МАГИЯ
Знам, че съм сънувана. Усещам го.
И че съм измолена по мръкване.
И че съм покълнала в сърцето му,
дяволското, мале, мъжкото.
Знам, че съм му онова проклятие –
сън да го не хваща, никакъв.
Да ме иска без да съм му дадена.
Да съм оня остър шип в петата му.
Но и той за всичко е причината –
да се мятам като болна нощите,
да го помня, без да съм го виждала.
И да ми пълзи под кожата…
Да ме втриса щом му чуя името.
Да ме парва вътре във стомаха ми.
Да ми е сред чужди – милият.
Чакан, недочакан, всякакъв…
Знам, че съм сънувана от дяволи,
ала този ми е най-любимият.
Не е болест, мале, друго е –
силно и магично…като влюбване.
30.10.22
Поетесата с метлата
