Списание Литература

Поезия

Усещам как болиш

Усещам, как понякога болиш

от думите, забити в гърба ти…

от сенките на техните мечти,

очакващи все ти да им ги случиш…

Усещам как… понякога тежиш,

като тъмен облак от небето…

препълнен от горчивите сълзи,

прокудени и скрити в сърцето…

и е толкоз празно… празно в теб,

като в черна дупка, скрила себе си…

тогава искам да те сгуша в мен…

да те целуна… и погаля с устни си…

дордето спре да те боли,

да те прегърна сред звездите…

тогава във едно да помълчим,

изтрили думите… и дните…

Усещам… как понякога болиш,

болиш дълбоко, вътре в мене…

Не искам да го знаеш… но помни

че любовта ми е безвремие за тебе!

Краси Ортакчиѣвъ

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *