Не знам дали ще остарея истински…
Усмихвам се, напук на старостта!
Летя из облаци, вярвам в приказки.
Старее се с тяло, не с душа..
Душата ми ще си остане млада.
И нищо, че косите ми сребреят, че времето
лицето ми беляза, едно момиче вечно
в мен живее…В очите ми усмихнато
наднича, ръцете ми в криле превръща
нощем…Ще бъда млада, докато обичам
и щом летя, дори към невъзможното…
Дали ще стигна някога предела…
Дали ще спра да вярвам в чудеса.
Частично само ще съм победена..
ЩЕ ОСТАРЕЯ С ТЯЛО, НЕ С ДУША!… ❤
Ваня Статева