Вагон за двама
„“““““““““““““““““““““““““““““““““‘
Тунелите са извор,не разбираш ли?
И в края им се ражда светлината…
В един далечен ден ще се завърнем
за резен време в спомена за влака.
На гарата ще има ли очакване
дали ще се затичаш да ме срещнеш ?
По мислите ни тлеят отпечатъци
и мирис на малинови надежди.
Светлинен скок и ето те при мен .
Какво като е празно на перона?
Животът се побира в резен време
и в две ръце,които да ме стоплят.
Тунел отново.В края нещо пламва –
запали хоризонта на тъгата.
„“““““““““““““““
Телата ни в един вагон за двама,
се стичат по ръба на светлината…
„“““““““““““““““““““‘
Яна Вълчева
