След злопулучната случка от вчера на една българска журналистка и някакъв незнайно как попаднал в НСО охранител, искам да ви разкажа една истинска случка. По времето когато Желю Желев беше президент, голямата ми дъщеря ходеше на детска градина зад БТА, обикновено жена ми я караше преди да отиде на работа. Една зима, навън сняг и студ, но жена ми както винаги я води, паркира колата (тогава все още имаше места за паркиране в центъра на града) и я оставя в градината. Забавя се малко, излиза и се опитва да запали колата, но тя упорито не иска да го направи. Слиза отваря капака и се чуди. В този момент Желю Желев, който живееше наблизо, минава оттам с охраната си, вижда какво става и я пита: „Какво, момиче, не пали ли?“. Жена ми силно притеснена, все пак не всеки ден президент те заговаря на улицата, отговаря: „Не, не пали.“ Тогава Желев се обръща към охраната и казва: „Момчета, дайте да помогнем на момичето да запали колата!“ и първи минава зад колата и започва да бута. Естествено охраната се отзовава, колата пали след няколко метра, жена ми благодари на Президента и охраната, те ѝ пожелават да няма повече неприятности с колата и всеки тръгва в своята посока. Та искам да кажа, че проблемът сега не е в НСО или журналистите, големият проблем сега е в огромната пропаст между управляващите и управляваните, пропаст, която бавно и методично бе издълбана от хора попаднали съвсем случайно във властта.
