В навечерието на деня на народните будители аз не приемам твърденията, че нашия народ заслужавал съдбата си! Навсякъде в средствата за масова информация се появява „интелектуалци“ , които изразяват подобно схващане. Подобно твърдение ражда нихилизъм.
БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД НЕ Е ВИНОВЕН, ЧЕ ТОКУ ЩО ИЗЛЕЗНАЛ ОТ ТЪМНИНАТА НА СВОЕТО ВЕКОВНО РОБСТВО Е БИЛ ОГРАБВАН, ЗАБЛУЖДАВАН И ЛИШАВАН ОТ ИСТОРИЧЕСКАТА СИ ПАМЕТ!
Има една особено опасна подмяна на историческата и нравствената справедливост — когато жертвата на едно престъпление бива обвинявана, че сама е заслужила съдбата си!
Вината принадлежи на извършителя, а не на неговата жертва! Да твърдим обратното, означава да изкривим самата философия на справедливостта и възмездието.
Историята ни показва, че за трайното подчинение на един народ не е достатъчно да бъдат завладени земите му. Необходимо е да бъде поставено под контрол и неговото съзнание!
Още Римската империя използва администрацията, езика, образованието и културното влияние като средства за укрепване на своята власт. През османския период българите губят политическата си независимост, а през 1767 г. е ликвидирана Охридската архиепископия. По-късно гръцкото духовенство упражнява силно влияние върху църковния и образователния живот.
Неслучайно Паисий Хилендарски поставя историческата памет в основата на Българското възраждане. Той разбира, че народ, който не познава миналото си, лесно може да загуби и националното си самосъзнание!
През XX век тоталитарните режими усъвършенстват тези механизми. В нацистка Германия и Съветския съюз науката и образованието са подчинени на политическата идеология. Веднага след Освобождението ни през 1878г. българската историография попада под силен идеологически контрол.
Но съществува и друг, не по-малко ефикасен инструмент за подчинение — икономическата зависимост!
Общество, принудено непрекъснато да се бори за оцеляването си, трудно може да упражнява пълноценно гражданските си права. Бедността и социалното неравенство създават благоприятни условия за политически натиск, купуване на гласове, манипулации и зависимости. Така демокрацията може да бъде обезсмислена, без формално да бъде премахната.
Особено опасно е, когато към икономическата зависимост се прибави контрол върху образованието, науката и средствата за масова информация. Защото най-силното средство за подчинение не е оръжието, а способността да определяш какво знаят, в какво вярват и как мислят хората!
Ето защо трябва да поставяме въпроса за политическите и институционалните зависимости в българската историческа наука, особено когато става дума за древното ни минало, тракийското наследство и произхода на българския народ.
Историческата истина не може да бъде собственост на политическа власт, чужда държава или определена научна школа. Тя трябва да се установява чрез свободни изследвания, достъпни извори и проверими доказателства!
И нека най-после престанем да обвиняваме българския народ за историческите несправедливости, на които е бил подлаган!
Народът не е виновен, че е бил поробван. Виновни са поробителите!
Народът не е виновен, че е бил ограбван. Виновни са грабителите!
Народът не е виновен, че е бил заблуждаван. Отговорност носят онези, които съзнателно са го заблуждавали!
Българският народ заслужава не обвинения, а справедливост, качествено образование, независима наука и право да познава истинската си история! Знанието за истината ще донесе на народа ни и икономическо развитие, геополитическо влияние, уважение и и световен престиж!
Защото свободата не започва от избирателната урна. Тя започва от свободното човешко съзнание!
А най-голямата опасност за всеки народ е да загуби не територията или богатствата си, а родовата памет и способността сам да определя своето бъдеще!
