Близо
Близо до сърцето, далеч от живота“.
Не искам да бъда само гласът в телефона ти…
Знаеш ли кое тежи най-много на един мъж, когато обича истински? Не разстоянието, не чакането, дори не тишината…
А надеждата, че някой ден ще поискаш да му направиш място в живота си. Че ще помислиш за него, когато кроиш плановете си, че ще има едно малко „ние“ сред всичките ти грижи, задачи и задължения.
Не искам да бъда просто гласът, който чуваш, когато имаш време, или човекът зад клавиатурата, на когото изпращаш няколко думи между другото. Искам да бъда мъжът, когото понякога ти се иска просто да прегърнеш.
Да присъствам в дните ти, в малките ти радости, в умората ти, в онези обикновени мигове, които стават безценни, когато ги споделяш с някого, когото обичаш.
Не очаквам да преобърнеш живота си заради мен. Искам само да усещам, че и в твоя живот има място за моя.
Че не съм единствено човекът, с когото споделяш чувствата си от разстояние, а мъжът, с когото понякога искаш да споделиш самия живот.
Защото и мъжкото сърце се уморява да чака, без да знае за какво чака. Уморява се да се надява, да разбира, да намира оправдания на отсъствието, докато вътре в него все още живее желанието да бъде близо.
Аз не мечтая за съвършена любов. Мечтая за любов, в която има място за двама.
За едно истинско „ние“, което не живее само в думите, а се случва. В срещите, в докосването, в споделеното време, в желанието да бъдем един до друг, дори когато денят е бил тежък.
И най-болезненото не е, че понякога си далеч от мен. А че понякога те усещам толкова близо до сърцето си и толкова далеч от живота си.
А аз не искам цял живот да обичам присъствието ти в телефона. Искам някой ден да погледна до себе си и да знам, че не просто си казваме, че се обичаме…
А че сме намерили място един за друг. В истинския живот. Там, където любовта трябва да бъде не само почувствана, но и изживяна.
G. D. Str
