Evgeni Kanev ·
В морето от комични изяви на неспирните борци за земен и морски мир, управляващи нашата държава днес – изплува една изненадваща новина: тайно посещение на шефа на кабинета на Зеленски – Кирило Буданов.
Изненада – предвид “любезното” отношение на Радев към изявлението на Зеленски за обмяна на информация с нашите служби, че Украйна няма отношение към потопения кораб.
Посещението на Буданов е преди негово пътуване до САЩ за среща с бизнесмените в ролята на дипломати – Виткоф и Кушнер.
Знае се, че заради междинните избори в САЩ, Украйна е под огромен натиск от Тръмп да сдаде Донбас като условие за сключване на мир – Кушнер дори си позволи да обвини Зеленски, че “пречи на мирА”. А реално – на неговите бизнес сделки с Путин.
В тази игра – с която вероятно се свързва посещението на Буданов у нас – се намеси и сделката за Лукойл. Тя странно бе договорена още през зимата в полза на американския фонд Carlyle, но забуксува в “коридорите” на Вашингтон. Такова буксуване не е типично за американската администрация и много по-вероятна причина е желанието на Тръмп да се облажи и от тази сделка – която е била добре пакетирана от Путин като подарък срещу Донбас.
Знае се със сигурност, че темата “Лукойл” е присъствала на срещите на бизнес дуета в Кремъл. И затова появата на нов купувач – американския милиардер Тод Боели – заедно с купувачи, близки до Тръмп от Близкия Изток – не е изненада.
Твърде възможно е и да става дума за т.н. “паркиране” на активите на Лукойл уж като продажба, която да бъде реверсирана обратно към Русия след войната. За това говорят добрите отношения между Боели и Роман Абрамович – сред най-близките до Путин олигарси – изградени при продажбата на неговата собственост ФК Челси на… Боели.
Защо може това да е маскирана продажба? Защото в момента Лукойл – особено в Бургас – е златна кокошка на Путин за неговата война и е близо до ума, че Путин не би я продал на кого да е. Но би взел 20 милиарда – цената – ако Лукойл продължава да пълни касичката на войната.
У нас Радев & Ко. разиграват безсрамен спектакъл, в който за пореден път защитата на руските интереси се представя като защита на … българските интереси. Те се дефинират като … “рафинерията да работи” – без да се уточнява в чия полза.
Схемата е проста, но укривана за електората като “най-ниските цени на колонка” в Европа.
Ето я с конкретен пример – ако цената на доставка до рафинерията е 100 евро/барел по себестойност, а на колонка 200 евро – как се разпределя маржа след приспадане на производствените разходи от (примерно) 20 евро. С други думи – как се разпределя маржа от 80 евро/ барел между вносителя (Литаксо – Лукойл), рафинерията и търговеца на едро (пак Лукойл), търговците на дребно и … държавата, т.е. нас?
Ами хората на Радев се издадоха – уж да успокоят, че рафинерията работила на много нисък марж, а стана ясно, че лъвският пай от маржа остава у вносителя и по-малко за търговеца на едро – а оттам пътува за Кремъл.
А българската държава плаща за тази схема като не може да си прибере данък печалба и като осигурява най-ниския акциз в Европа уж като грижа за потребителите, а всъщност – за Лукойл. И затова цените на горивата започнаха да растат най-бързо в Европа, след като бе сменен особеният управител, а оперативният контрол върнат на руснаците.
Та да се върна на Буданов.
Вероятно целта на посещението е Буданов да се осведоми за визията на Радев за сделка за Лукойл-Бургас, която да не попадне в готвената схема на продажба – като част от готвено предложение на Украйна (и вероятно Европа) към Тръмп.
Дано не се заблуждава, че говори със суверенен премиер.
