Теодоси Досев
Какво всъщност постигна Румен Радев?
Не какво каза. Там шкафът е претъпкан. Какво направи?
Защото Радев има един проблем, който никакъв пиар не може да замаже – няма какво да си сложи на масата.
Бойко, като го притиснат, вади магистралите.
Може да спориш колко струват, кой ги е строил и защо на места приличат на археологически разкопки, но човекът поне сочи:
Ето. Асфалт.
ПП-ДБ ще кажат Шенген и еврозоната. Може да се караме чия заслуга са и кой точно е натиснал последното копче, но България влезе и в двете.
Радев какво вади?
Виновните!
Първо беше Боташ
Стратегически пробив. Енергийна сигурност. Нов хоризонт.
Хоризонтът се оказа десетилетен с месечна такса. По-зле и от мобилен оператор
Договорът беше сключен от служебен кабинет, назначен от Радев. После същият Радев, вече като премиер, отиде да го замразява за 15 месеца и да го предоговаря.
Тоест успехът стигна дотам, че най-голямото му постижение е временно да не го изпълняваме.
После дойде „Кошница с грижа“
Самото име беше прекрасно. Не държавна мярка, а буркан лютеница, изпратен от баба.
Два месеца по-късно журналисти търсят кошницата из магазините като изгубен багаж.
На едно място я има. На друго не. На трето обикновената промоция е по-евтина.
Кошницата остана. Грижата явно е в отпуск.
После бюджетът
5,7% дефицит. До 10,1 милиарда евро нов дълг. Правителството обясни, че просто показва истината, наследена от предишните.
И тук вече моделът започна да се изяснява.
Когато нещо лошо стане при Радев – станало е малко преди Радев.
Когато нещо хубаво стане при Радев – не че е станало, ама когато стане, Радев ще го е направил
Изключително удобен календар
После Евровизия
София и Бургас стигат до финала. Бургас печели. Няма доказателство някой да е казал:
Само не Терзиев
Да сме точни… Но политиката познава и отрицателния успех. Не си спечелил нищо. Просто човекът, когото не харесваш, е загубил. За политик без собствена магистрала или друго и това може да мине за успех
А беше страшно!
Млад човек беше измъчван и убит в Пловдив. Появиха се неонацистки символи, препратки към руски неонацистки модели, насилие, радикализация.
Тук премиерът можеше да попита нещо скучно.
Какво прави МВР? Какво знаят службите? Има ли групи? Кой ги организира? Кой ги следи? От кога?
Радев намери друго – паметниците
Според него хората, които махали паметници и „изтривали антифашизма“, днес се възмущавали от фашистите. А опозицията получила и бонус:
„Тези безпросветни насилници са и ваши креатури.“
Тоест неонацисти убиват човек в Пловдив, а премиерът тръгва по следите и стига до демонтирането на Паметника на съветската армия в София.
Покъртително… Особено като се има предвид, че пловдивският Альоша си стои недокоснат…
Явно антифашисткото поле на паметника не покрива целия град.
И тук вече не говорим за отделни гафове. Говорим за философия
Боташ е наследство
Бюджетът е наследство
Цените са на търговците
Неонацистите са на опозицията
Все някой е виновен, че държавата не прилича на държавата, която Радев обещаваше, докато още я наблюдаваше от Дондуков 2.
Само че вече не е там
Докато беше президент, можеше почти десет години да сочи надолу и да казва: Тези!
Правителствата. Парламентът. Партиите. Олигархията. Задкулисието…
После слезе долу. Спечели изборите. Направи правителство.
Получаваш властта и изведнъж откриваш най-неприятната ѝ особеност:
Вече няма „тези“.
Ти си „тези“!
От този момент оправданията започват бързо да губят сила.
Първо бюджетът е наследен. После администрацията е наследена. После договорите са наследени. Накрая започваш да наследяваш собствените си решения.
Боташ вече не е нечий проблем, когато лично ходиш да го спасяваш.
Кошницата вече не е идея, когато я няма в магазина.
Радикалите вече не са само „креатури на опозицията“, когато твоето МВР трябва да обясни как са израснали под носа му.
Това ѝ е гадното на изпълнителната власт:
На президентството му трябва микрофон.
На Министерския съвет му трябва резултат.
Борисов има магистралите. ПП-ДБ имат Шенген и еврото.
Може да ги ненавиждаш. Може да им оспорваш заслугите. Но като ги попиташ „Какво направихте?“, поне започва спор за нещо, което съществува.
При Радев засега започва поименно изброяване.
Все някой е счупил държавата точно преди той да дойде да я оправя.
Само че властта има един отвратителен навик.
С времето огледалото се приближава.
И ако Румен Радев не намери скоро какво да отчете освен списък с виновни, този списък ще започне да се скъсява.
Докато накрая остане само името на човека, който го е написал less
