Татко беше човекът, който можеше да поправи всичко. Освен собствената си умора…
Помните ли онези бащини ръце, които винаги намираха решение? Счупена играчка, развален велосипед, скърцаща врата… За татко сякаш нямаше невъзможни неща.
Прибираше се изморен, но ако имахме нужда от него, намираше сили. Рядко говореше за трудностите си, още по-рядко се оплакваше. Просто беше там. Нашата сигурност, нашата опора, нашият тих герой.
И чак когато пораснем, разбираме, че и той е имал нужда някой да се погрижи за него. Че зад силните ръце е стоял човек, който също се е уморявал, тревожил и понякога е имал нужда от прегръдка.
Ако татко още е до вас, кажете му колко много означава за вас. А ако вече го няма, пазете спомените за всичко, което е направил с любов.
Нека тази публикация достигне до повече хора, които носят благодарност към своите бащи. К.С
