Не плача ,а
Дъжд вали!
Навън е притъмняло,
вече е есен, нали?
Облаците са се вкопчили
в прегръдка и ситен дъжд
вали!
Сякаш небето плаче, та
чак душата ми тъжи от
тоя дъжд,и дори сърцето
ме боли!
Аз не плача,а дъжд като
сълзи лицето ми облива!
Недей сърце, не тъжи!
Слънцето пак ще изплува
на небето и златен лъч
ще заблести!
Ще прогони тъгата и
топлина и Обич ще огрее
душата!
И Усмивка ще ми подари,
защото аз не плача, а
дъжд като сълзи вали!!!
Магдалена Нейчева
