Мене ли търсиш? Не те ли е страх?
Крия в душата си нежност и грях.
Паяче в мрака нощта ми преде,
мрежи заплита, съня ми краде.
После се спуска, по нишката тича,
сякаш в очите ми тайно наднича.
Тихо изгрява в студения ден
лъч светлина и танцува над мен.
Аз съм жената с душа на дете,
ту съм стихия, ту ручей в поле.
Често съм шепот на вятър в гори
стихнал в копита на горски сърни.
Знаеш, понякога идвам сама,
в твоите сънища бродя пеша.
Тихо прегръщам те в нощи и дни.
Мене ли търсиш? Тогава поспри.
Аз ли? Коя съм все още не знам?
Крия в душата си обич и блян.
Автор: Леонида Дончева
