Неведнъж
Михаела Рашева
Животът ме събаря неведнъж
предатели ми късаха крилата
обещания валяха като дъжд
и мухлясваше от тях душата.
С лъжи ми тровеха сърцето
разсичаха го с остър нож
обгръщаха ме с его под небето
и подритваха ми обичта с галош.
От добротата моя жадно пиха
устни впиваха у мен без жал
обувките си кални подло триха
и забиваха в гръдта кинжал.
От нежността крадяха с шепи
потъпкваха честта ми със нозе
невинността у мен да крета
и, уви, оназ наивност на дете.
Ликуваха на сцената позьори
в душа ми крехка правеха си дом
на любов и чувства-аматьори
и завещаващи ми са̀мо стон.
Животът ме събаря неведнъж
често в ръцете му аз бях играчка,
но днес от пошлост бягам и от глъч
и бия на двуличници спирачка.
