А някога рисувахме слънца,
от тези със усмивките сияйни.
И бяхме най-щастливите деца,
а дните ни, като небе безкрайни.
Тогава беше по-добър света,
по-чист простора, беше друго време.
Вълнуваха ни простите неща,
не носехме от лоши чувства бреме.
Ала сега не са така нещата
и дните детски бързо си отиват.
Агресия владее днес децата,
поддават се на злобата, убиват.
Вълшебството изчезва като дим,
каляската превръща се във тиква.
Не бива и не трябва да рушим
на детството безценната реликва.
А някога рисувахме слънца,
от тези, дето цял живот ни греят.
Дано успеят днешните деца
с лъчите им по-дълго да живеят.
Автор: Свилена Димитрова
