Списание Литература

Поезия

УСЕЩАНЕ

Във мене си.

Усещам , че те има.

Във мене си частица неделима.

Тупти сърцето в моето сърце,

усещам аз и твоите ръце.

Душата си на мен ти даде сам.

Гори като светица в светъл храм.

Те чувствата  не могат да скрият

и моите тепърва ще открият.

Така в живота ний ще продължим.

Защото обич, обич си дължим.

Обичаш ме, обичам те и аз,

затуй сега изпадам във екстаз.

Аз зная любовта  е Божи дар.

На чувствата  ни тя е господар.

Ще ни покаже правилния път,

че в тоз живот  побира се светът.

Любка Георгиева – гр. Свищов

24.07.2026 г.

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *