Списание Литература

Поезия

В зенита на мълчанието

В мълчанието търсят те голгота,

но то зенит е всъщност в любовта,

че в него ражда се искра огромна,

от семенце израства борова гора.

Прониквам като капка дъжд – дълбоко,

достигам до самите недра,

душите отварям широко.. така сякаш

стъпвам през отворена врата.

Помитам тихо всичката отрова,

с мехлем намазвам всяка рана.

В мълчание целувам..

и знам, усещаш го – става топло.

В мълчание лекувам духа.

Автор: Наталия Неделчева

©️ Всички авторски права са запазени.

Снимката е генерирана с Al.

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *