И горях и обичах и мразех,
и пътеки безброй прекосих.
Бях и скитница,бях и онази,
дето носи в сърцето си стих.
И вървях и се спъвах, и падах,
много губих и всичко простих.
Зная пътя от Рая до Адът
там пътека до тебе открих.
И крещях и мълчах, но не лазех.
Всяка грешка платих със сълза,
а за мене небето запази
най-красивата своя звезда.
Тя навярно дойде от Всемира
на криле от блестяща дъга,
и в живота си тебе открила,
пак се върна при мен Любовта!
Автор
Леонида Дончева
