Любов
Прогонвана, осъждана, одумвана,
от делника задъхан вече чезнеща,
ти като цвете от вихрушка клюмнало
на моя праг си спряла пак трепереща.
Ела, любов, за тебе е отворено
сърцето ми навсякъде и всякога.
Ела, ела, не се сърди на хората,
че толкова са зли със теб понякога.
Постой при мене и след туй, постоплена,
тръгни сред тях и тропай по сърцата им.
Че ти ако изчезнеш от живота ни,
без тебе ще умре земята цялата.
Надежда Захариева
Поклон!
