Недей да идваш
/Добромир Радев/
Недей да идваш в моя сън нощес!
Отдавна аз съм свикнал да те няма.
Вземи си сбогом с мене още днес!
С тъгата остави ме – ще сме двама!
Какво от туй, че любех те преди?
Какво от туй, че имам чувства още?
Животът срещи и раздели е – нали?
А любовта? О, тя е звук среднощен.
Отдавна аз съм свикнал да съм сам.
Защо ли всички тъй от мене тръгват?
Макар да казват, че ще дойдат – знам!
Те никога при мен не ще се върнат.
Защо ли да се заблуждаваме с лъжи?
Отивай си! Недей да идваш вече!
С тъгата двама сме си най добре, сами.
На нея явно аз съм обещан, обречен.
Недей да идваш в моя сън! Недей!
Да не разкъсваме на двамата сърцата!
Тръгни си ти! Щастливо си живей!
А аз ще си остана сам… С тъгата….
Снимка: интернет
