ДА БЕШЕ БОЛКА – ЩЯХ ДА ТЕ ИЗПИЯ –
до капка! Чак до дъното на мрака.
Гора да бе – щях в тебе да се скрия.
Докато ме намериш – да те чакам.
Да беше вино – щях да си налея,
и да те пия – още сто живота!
Да беше песен – щях да те изпея
до думичка! И до последна нота.
Да беше хляб – събрала бих след тебе
последната трохичка от земята!
Предмет дори да беше – непотребен! –
на топло бих те скътала в душата.
Сълза да беше – щях да я изплача,
та после – да узрееш пак в очите!
Луна да беше – щях да бъда здрача.
Да ме огряваш всяка нощ – с лъчите.
Да беше цвете – щях да съм калинка!
Да пропълзя на цветето в сърцето.
Да беше Зима – щях да съм снежинка.
Да беше птица – щях да съм Небето.
Да беше Слънце – щях да те прегърна!
Докато ме овъглиш – до прашинка.
Река да беше – щях да се превърна
на дъното й – в малка песъчинка.
Море да беше – щях да те преплувам.
Мечта да беше – щях да те копнея…
Вода да беше – щях да те жадувам!
Но, ти си ОБИЧ. За да те живея. ❤
Гълъбина Митева
