Списание Литература

Поезия

С УСМИВКА…

Нито съм сляпа, нито съм глуха…

Виждам и чувам… Достатъчно знам…

Път съм избрала… Не търся разтуха!

Мойта Душа, за мене е храм!

Камък прескачам… Проблеми разплитам…

С мисъл докосвам… Отварям врати…

Силно усещам… Не ровя, не питам!

И се усмихвам, дори да боли…

Казвам: „Ще бъда! И пак ще ме има!“…

Казвам: „Тя, силата, вътре е в мен!“…

Казвам: „Изправям се! Взех си поука!“…

Казвам: „Живея за новия ден!“…

Казвам… И следвам свойта пътека…

Срещам хора различни от мен…

Някои прегръщам ги… Давам утеха…

Други държа… надалече от мен…

Нито съм сляпа! Нито съм глуха!

Чувства вилнеят във мойта Душа…

И да ти кажа, хич не ми пука!

Как ще ме гледа утре света…

©️Елка Бърдарова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *