Душата има нужда от поезия, както есента от вятър, за да освободи всичко, което е трупала в себе си…
Жена от есента
Жена съм от есенно време –
вятър в косите, дъжд във очи,
понякога нежна, понякога бреме,
понякога огън, който мълчи.
В сърцето ми облаци бавно надничат,
а после небето в синьо блести,
но има моменти, когато обичам,
и има моменти, когато… прости!
Не искай от мене пътища прави,
не чакай покорство и сладки слова
душата ми свои закони постави,
а чувствата нямат послушни крила.
Зная как дълго да скитам в мълчание,
да нося тъгата си чак до зори,
но щом ме прегърнеш с любов и признание,
най-дивият вятър във мен ще заспи.
Щом си избрал да вървиш тъкмо с мене,
приеми ме такава- без маска и страх-
със слънце и буря, със обич свещена,
със всичките белези, с които живях.
Не искам да бъда удобна и тиха,
не искам да крия душата си в плен.
Аз съм си есен- жена и стихия,
цветна и странна- есенен ден!
Детелина И.Стефанова@
