Клада
Запалих клада. Нека изгори
на чувствата откраднатото време.
Аз палила съм клади и преди,
но знай,че всеки огън е до време.
Тогава ще прегръщам тишина,
а мракът ще е моята утеха.
Аз още помня твоите слова.
Гората ми ги връща като ехо
Аз още помня твоите очи,
в които се преливат цветовете.
Ти казваше ми често:“Ще вали“,
но с твоите сълзи преля морето.
Сега те чакам! Утре, може би
ще бъде късно, невъзможно късно …
Една любов умира без звезди
и само върху кладите възкръсва!
Автор
Леонида Дончева
