НЕ СЕ ИЗНЕНАДВАЙ, МОЕ ВЪЛШЕБСТВО
и баба е млада била,
не гледай, че днес е с очила на очите
и почти е със бяла коса…
Не ми се усмихвай, мое вълшебство
и аз носех къса пола,
а вятърът нежно развяваше
моята руса коса …
И аз като тебе бях стройна, висока
и пламък в очите гореше,
кипях от енергия, в живота влюбена бях ,
светът сякаш в краката ми беше…
Но времето мина, сега е различно,
за кратко бе пустата младост…
Затова наслаждавай се, мила сега,
всеки миг изживявай със радост.
Греби с пълни шепи от този живот,
лети на крилете на времето,
додето е младост, живей я така,
стъпила здраво на живота на стремето!
РОСИЦА ГРИГОРОВА
