Понякога, когато съм сама
и искам да съм някъде до тебе,
измислям си, че мога да летя
и да открия начин да си с мене.
Понякога превръщам се в звезда
и тайно през прозореца ти светя,
докосвам се до твойта топлина
и влизам тихо във съня ти цветен.
Понякога съм капчица роса,
или пък дъх и само те докосвам.
Понякога съм спомен във нощта
и моите ръце те омагьосват.
Понякога съм просто самота
и в мислите ти някак се промъквам,
и плача във стъклата ти с дъжда,
и в залеза потъвам щом се мръкне.
Понякога безумно те жадувам
и мислите си пращам да кръжат,
над твоя ден и тайно те целувам.
За да не бъда толкова сама…
МАРИЕТА КАРАДЖОВА
